„ТЫ ПРИХОДИШЬ МИМО КЕЛЬИ, ДОРОГАЯ...”
Фёдор Григорьевич Волков (1729-1763 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТИ МИНАВАШ КРАЙ КИЛИЯТА МИ, СКЪПА
Ти минаваш край килията ми, скъпа,
там, където бедният монах тъгува,
там младеж добър остриган е насила;
истината ти не крий от мен, девице:
всички хора ли съвсем са ослепели,
те защо ли, мила, старец ме наричат?
Ти свали от мен, момиче, калимявка,
ти свали от мен, светулке, черно расо,
на гърдите ми обтичай бели длани,
да усетят как сърцето ми трепери,
с кръв обляно цялото, въздиша тежко;
от лицето си изтрий горчиви сълзи,
поогледай ме сега с очици ясни,
виж ме и кажи – приличам ли на старец?
Каящ се калугер, аз пред теб въздишам,
страдащ, целия облян с горчиви сълзи,
не за греховете мои прошка търся,
само моля те, сърце, да ме обичаш!
Ударения
ТИ МИНАВАШ КРАЙ КИЛИЯТА МИ, СКЪПА
Ти мина́ваш край кили́ята ми, скъ́па,
та́м, къде́то бе́дният мона́х тъгу́ва,
та́м младе́ж добъ́р остри́ган е наси́ла;
и́стината ти́ не кри́й от ме́н, деви́це:
вси́чки хо́ра ли съвсе́м са ослепе́ли,
те́ зашто́ ли, ми́ла, ста́рец ме нари́чат?
Ти свали́ от ме́н, моми́че, калимя́вка,
ти свали́ от ме́н, свету́лке, че́рно ра́со,
на гърди́те ми обти́чай бе́ли дла́ни,
да усе́тят как сърце́то ми трепе́ри,
с кръ́в обля́но ця́лото, възди́ша те́жко;
от лице́то си изтри́й горчи́ви съ́лзи,
поогле́дай ме сега́ с очи́ци я́сни,
ви́ж ме и кажи́ – прили́чам ли на ста́рец?
Ка́яшт се калу́гер, а́з пред те́б възди́шам,
стра́дашт, це́лия обля́н с горчи́ви съ́лзи,
не́ за грехове́те мо́и про́шка тъ́рся,
са́мо мо́ля те, сърце́, да ме оби́чаш!
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Фёдор Волков
ТЫ ПРИХОДИШЬ МИМО КЕЛЬИ, ДОРОГАЯ...
Ты проходишь мимо кельи, дорогая,
Мимо кельи, где бедняк-чернец горюет,
Где пострижен добрый молодец насильно,
Ты скажи мне, красна девица, всю правду:
Или люди-то совсем уже ослепли,
Для чего меня все старцем называют?
Ты сними с меня, драгая, камилавку,
Ты сними с меня, мой свет, и черну рясу,
Положи ко мне на груди белу руку
И пощупай, как трепещет мое сердце,
Обливаяся всё кровью с тяжким вздохом;
Ты отри с лица румяна горьки слезы,
Разгляди ж теперь ты ясными очами,
Разглядев, скажи, похож ли я на старца?
Как чернец, перед тобой я воздыхаю,
Обливаяся весь горькими слезами,
Не грехам моим прощенья умоляю,
Да чтоб ты меня любила, мое сердце!
1763 г.
---------------
Руският поет, режисьор, музикант, художник, скулптор, преводач и актьор Фьодор Волков (Фёдор Григорьевич Волков) е роден на 9/20 февруари 1729 г. в гр. Кострома. Учил е в Славяно-гръко-латинската академия в Москва (до 1743 г.), след което се обучава за търговец при немски промишленици. През 1746-1747 г. изучава театралното дело в Петербург. Създател е на „Русский для представления трагедий и комедий театр” – първия професионален постоянен руски театър (1756 г.), първият спектакъл на създадената от него трупа е през 1750 г. в Ярославл, а от 1752 г. трупата изнася представления в Петербург. Автор е на над 15 пиеси, а като актьор има над 60 роли, присъдено му е званието „водещ придворен актьор”. Пише стихове и епиграми, пее, рисува, превежда френски и немски трагедии, комедии и либрета, свири на много инструменти, композира музика за спектаклите си. Умира на 4/15 април 1763 г. в Москва. Голяма част от литературното му творчество е изгубена.